Що се отнася за валоризацията на симптоми, наличието на които отхвърля дадено заболяване, специално във вътрешната медицина такива симптоми се срещат изключително рядко. Проявите на отделните заболявания са толкова различни във всеки един от случаите, че понякога могат да се явявят със симптомни находки, наблюдавани само у едни болни и напълно липсващи у други.

Симптомите на болестите и тяхната числова оценка са дадени от наши изтъкнати специалисти (експертен метод) след справка в литературата, от личния опит на лекари практици.

Симптомникът може да се използва за бързи справки. Той позволява на лекаря да се ориентира дали не е пропуснал някой от симптомите, или не е извършено едно или друго параклинично изследване, което би скъсило пътя към правилната диагноза.

Вероятно в бъдеще симптомникът ще претърпи корекции както по отношение на броя на включените заболявания, така и на броя на симптомите, с които са представени заболяванията, и на тяхната стойност.

Азбучен указател на симптомите

В азбучния указател на симптомите са включени само онези симптоми, които се срещат при описаните заболявания. Симптомите са подредени по азбучен ред. Първо е написано съществителното, след това неговото определение, например „температура субфебрилна“, a не „субфебрилна температура“, „кожа пигментирана“, вместо „пигментирана кожа“, и т.н. В азбучника са добавени и синоними, например „анорексия“ – „безапетитие“, „далак увеличен“ – „спленомегалия“, и т.и. Поради различията в терминологията на различните автори е прието в азбучника да се пише онзи термин, който е общоприет. За по-точно диференциране при някои симптоми се оформят подгрупи. Това допълнително разделяне на подгрупи създава възможност за по-точно насочване към конкретната диагноза. След всеки симптом са изброени заболяванията, при които той се среща, под формата на препратки, което улеснява лекаря при нужда да направи бърза справка какви други симптоми участват в даденото заболяване.

Вероятно в бъдеще азбучникът ще претърпи корекции и усъвършенстване в посока на включване на нови симптоми и още по-детайлно разделяне на всеки симптом във вътресимптомни подгрупи.

Симптомният указател може да служи на лекаря за справки – в кои болести се среща даденият симптом и каква е стойността му в отделните заболявания. Основното му приложение е диференциалната диагностика.

Диференциалнодиагностичен алгоритъм

Диференциалнодиагностичният алгоритъм замества констелограмата – третото помагало, необходимо за прилагане на констелационния метод. Без нея е невъзможно да се прецени коя от болестите, включени в сборника със заболяванията, има най-много общи симптоми с изследвания пациент. С помощта на констелограмата се сумират всички стойности на числовите оценки на симптомите съобразно стойността им за всяко заболяване и се преценява коя болест събира най-висок числов сбор. Така се открива най-вероятното за конкретния случай заболяване.

Практическо приложение на констелационния метод

Посредством констелационния метод до крайния резултат – най-вероятната диагноза – се стига, като се преминава през следните етапи:

1. Събират се симптомите при конкретното заболяване.
2. В предвиденото за целта поле се въвеждат съответните симптоми на болестта. Отчита се:
   • при кои заболявания се среща всеки от симптомите;
   • каква е стойността на всеки симптом за изграждане на диагнозата на съответната болест.
3. За всяка болест, при която се среща съответният симптом, е програмирана числовата оценка, определена на този симптом за нея. Тази оценка се превръща в критерий за вероятност.
4. Взема се оценката на упоменатия симптом за диагнозата на въпросната болест – за всички установени симптоми (откирити от изследващия при конкретния случай).
5. Сборуват се всички числа за всяка една от болестите поотделно. Онези болести, които имат най-много общи симптоми с конкретното заболяване, получават най-високи сборове. Тези сборове са критерии за вероятност при оценяването на диагностичните възможности впоследствие.
6. Получените сборове се класират в низходящ ред. По този начин се изяснява кои болести имат най-близка симптоматика до конкретното заболяване. Болестите с изчислени най-високи сборове влизат в диференциалнодиагностично съображение при уточняването на конкретното заболяване. Между тях се прави диференциална диагноза.
7. Последният, заключителният, етап може да се извърши само от клинициста. Това е преценката – коя от възможните диагнози е най-вероятна. Преценката за вероятност става, след като се припомни клиниката на всяка от сравняваните болести. За това може да помогне симптомникът на вътрешннте заболявания – да не бъде пропуснат нито един необходим за изграждане на диагнозата симптом. Така се повишава възможността за получаване на по-достоверни резултати.

Симптомният диагностичен справочник може да бъде ползван:

1. За бърза справка. Случва се, че още при събиране на анамнестичните данни се поставя предполагаемата и дори точната диагноза (например „ангина“, „силикоза“, „диабет“). При тези случаи симптомникът за вътрешните заболявания би бил полезен, за да се провери дали не е пропуснат някой важен симптом, или някое параклинично изследване, решително потвърждаващо диагнозата. При подобни диагнози този раздел от справочника би бил полезен за студентите медици при тяхната подготовка по вътрешни болести, за специализантите и за начинаещите лекари в практиката им.
2. При диагностицирането на трудни случаи. Поставянето на диагнозата при редица болни не става от пръв поглед или съвсем лесно. Подобни пациенти съставят най-големия контингент в кабинетите на специалистите по вътрешните болести. Въз основа на прегледа на болния се поставя предварителна диагноза, която трябва да се уточни и докаже. Например: пациентът се оплаква от обща отпадналост, кашлица, пие много вода, а при обективното изследване се намират увеличена слезка и разпръснати сухи хрипове в двата бели дроба. В този случай лекарят поставя предварителна диагноза „хроничен бронхит“, но тази диагноза не обяснява наличието на увеличената слезка. Справочникът се използва по следния начин: в симптомния указател се търси симптомът „увеличена слезка“ – „спленомегалия“, и веднага се проверява при кои болести се среща симптомът „увеличена слезка“ с неговата валоризация и къде този симптом е съществен или решаващ. Същото може да се направи и по отношение на другите признаци – обща отпадналост, кашлица, полидипсия, и лекарят да се насочи към коя група заболявания най-вече се отнася синдромът и дори коя от многото нозологични единици е най-вероятна за диагнозата. В дадения пример са отнася за саркоидоза. При особено трудните случаи се ползват симптомникът, симптомният указател и диференциалнодиагностичният алгоритъм. Лекарят използва симптомния указател, където търси симптомите, които е открил при прегледа и изследването на болния, и образува констелация, при което проличава коя болест е най-вероятна. Този раздел на справочника помага за по-бързо и точно поставяне на диагнозата, както и за изчерпателна диференциална диагноза.
3. При спешни случаи. В кабинета на практикуващия лекар се явяват пациенти, намерени в безсъзнание на улицата или в дома им. При тези болни анамнестичните данни са много оскъдни, а тежкото им състояние затруднява обективното и параклиничното им изследване. Понякога стеснени зеници (миоза), повръщане и липса на съзнание насочват за отравяне с фосфорорганично вещество. Използва се симптомният указател. Стестнява се кръгът от болести и отравяния, при които се среща констелацията от симптомите „стеснени зеници“, „повръщане“ и „безсъзнание“ с тяхната валоризация. След определяне на валоризацията на симптомите точно може да се установи групата отровни вещества и дори от кое отровно вещество е пострадал пациентът. Едновременно с това в синдромната матрица веднага може да се провери още кои изследвания са нужни за доказване на диагнозата. В дадения случай се касае за отравяне с фосфорорганични пестициди и е необходимо изследване на холинестеразата в кръвта. Методът напомня за търсене на допълнителна информация, разрешава да се провери разпространението на всеки симптом при различните заболявания, като не се пропуска неговата стойност за съответната болест, да се проследят връзките между отделните заболявания при наличието на даден синдром и широко да се обсъдят получените данни от болния, лекарят непрекъснато да опреснява и разширява знанията си и логическите си способности.